омъжи

Речник на българския език

1. омъжи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омъжи е производна форма на омъжа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омъжи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омъжи е производна форма на омъжа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омъжи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омъжи е производна форма на омъжа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. омъжи — повелително наклонение, ед. ч.

омъжи е производна форма на омъжа (повелително наклонение, ед. ч.).