омъжели

Речник на българския език

1. омъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омъжели е производна форма на омъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омъжели е производна форма на омъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).