омъжваха

Речник на българския език

1. омъжваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омъжваха е производна форма на омъжвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омъжваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

омъжваха е производна форма на омъжвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).