омъжва

Речник на българския език

1. омъжва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омъжва е производна форма на омъжвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омъжва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омъжва е производна форма на омъжвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омъжва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омъжва е производна форма на омъжвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).