омръзнел

Речник на българския език

1. омръзнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзнел е производна форма на омръзна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омръзнел е производна форма на омръзна (мин. деят. несв. прич. м. р.).