омръзвали

Речник на българския език

1. омръзвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омръзвали е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омръзвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омръзвали е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. омръзвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омръзвали е производна форма на омръзвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. омръзвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омръзвали е производна форма на омръзвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).