омръзвал

Речник на българския език

1. омръзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзвал е производна форма на омръзвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омръзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омръзвал е производна форма на омръзвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омръзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

омръзвал е производна форма на омръзвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омръзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омръзвал е производна форма на омръзвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).