омокрях

Речник на българския език

1. омокрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

омокрях е производна форма на омокрям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. омокрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

омокрях е производна форма на омокрям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).