омиротворил си

Речник на българския език

1. омиротворил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омиротворил си е производна форма на омиротворя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. омиротворил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

омиротворил си е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).