омиротворило е

Речник на българския език

1. омиротворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омиротворило е е производна форма на омиротворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омиротворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омиротворило е е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).