омиротворило

Речник на българския език

1. омиротворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омиротворило е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омиротворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

омиротворило е производна форма на омиротворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).