омиротворила

Речник на българския език

1. омиротворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омиротворила е производна форма на омиротворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омиротворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

омиротворила е производна форма на омиротворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).