ометяло
1.
ометяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
ометяло
е производна форма
на омета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
ометяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
ометяло
е производна форма
на омета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).