ометяла

Речник на българския език

1. ометяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ометяла е производна форма на омета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ометяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ометяла е производна форма на омета (мин. деят. несв. прич. ж. р.).