ометеше

Речник на българския език

1. ометеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

ометеше е производна форма на омета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. ометеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

ометеше е производна форма на омета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).