омете

Речник на българския език

1. омете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омете е производна форма на омета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омете е производна форма на омета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омете е производна форма на омета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).