омесил е

Речник на българския език

1. омесил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омесил е е производна форма на омеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омесил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омесил е е производна форма на омеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).