омесело

Речник на българския език

1. омесело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омесело е производна форма на омеся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омесело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омесело е производна форма на омеся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).