омели

Речник на българския език

1. омели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

омели е производна форма на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

омели е производна форма на омета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).