омела
1.
омела —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
омела
е производна форма
на омета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
омела —
мин. деят. св. прич. ж. р.
омела
е производна форма
на омета (мин. деят. св. прич. ж. р.).