омекоти

Речник на българския език

1. омекоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

омекоти е производна форма на омекотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. омекоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омекоти е производна форма на омекотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. омекоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омекоти е производна форма на омекотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. омекоти — повелително наклонение, ед. ч.

омекоти е производна форма на омекотя (повелително наклонение, ед. ч.).