омекотели

Речник на българския език

1. омекотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омекотели е производна форма на омекотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омекотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омекотели е производна форма на омекотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).