омекнел

Речник на българския език

1. омекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омекнел е производна форма на омекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

омекнел е производна форма на омекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).