омацала

Речник на българския език

1. омацала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омацала е производна форма на омацам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омацала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омацала е производна форма на омацам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. омацала — мин. деят. св. прич. ж. р.

омацала е производна форма на омацам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. омацала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омацала е производна форма на омацам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).