омаскарели

Речник на българския език

1. омаскарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омаскарели е производна форма на омаскаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омаскарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омаскарели е производна форма на омаскаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).