омаляло

Речник на българския език

1. омаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омаляло е производна форма на омалея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

омаляло е производна форма на омалея (мин. деят. св. прич. ср. р.).