омалявало

Речник на българския език

1. омалявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омалявало е производна форма на омалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. омалявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

омалявало е производна форма на омалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. омалявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

омалявало е производна форма на омалявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. омалявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

омалявало е производна форма на омалявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).