омалявал

Речник на българския език

1. омалявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омалявал е производна форма на омалявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омалявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омалявал е производна форма на омалявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. омалявал — мин. деят. св. прич. м. р.

омалявал е производна форма на омалявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. омалявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

омалявал е производна форма на омалявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).