омаля

Речник на българския език

1. омаля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омаля е производна форма на омалея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. омаля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омаля е производна форма на омалея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).