омазнил е

Речник на българския език

1. омазнил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омазнил е е производна форма на омазня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. омазнил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

омазнил е е производна форма на омазня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).