омазнела

Речник на българския език

1. омазнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

омазнела е производна форма на омазня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. омазнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

омазнела е производна форма на омазня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).