омаза

Речник на българския език

1. омаза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

омаза е производна форма на омажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. омаза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

омаза е производна форма на омажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).