омаели

Речник на българския език

1. омаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

омаели е производна форма на омая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. омаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

омаели е производна форма на омая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).