олющил е

Речник на българския език

1. олющил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олющил е е производна форма на олющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олющил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олющил е е производна форма на олющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).