олющило е

Речник на българския език

1. олющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олющило е е производна форма на олющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олющило е е производна форма на олющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).