олющи

Речник на българския език

1. олющи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

олющи е производна форма на олющя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. олющи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

олющи е производна форма на олющя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. олющи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

олющи е производна форма на олющя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. олющи — повелително наклонение, ед. ч.

олющи е производна форма на олющя (повелително наклонение, ед. ч.).