олющеше

Речник на българския език

1. олющеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

олющеше е производна форма на олющя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. олющеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

олющеше е производна форма на олющя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).