олющения

Речник на българския език

1. олющения — м. р. непълен член

олющения е производна форма на олющен (м. р. непълен член).

2. олющения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

олющения е производна форма на олющя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).