олюляло

Речник на българския език

1. олюляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олюляло е производна форма на олюлея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олюляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

олюляло е производна форма на олюлея се (мин. деят. св. прич. ср. р.).