олюлявало

Речник на българския език

1. олюлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олюлявало е производна форма на олюлявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олюлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олюлявало е производна форма на олюлявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. олюлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

олюлявало е производна форма на олюлявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. олюлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олюлявало е производна форма на олюлявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).