олицетворяла

Речник на българския език

1. олицетворяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олицетворяла е производна форма на олицетворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олицетворяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олицетворяла е производна форма на олицетворя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).