олицетворявал

Речник на българския език

1. олицетворявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олицетворявал е производна форма на олицетворявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олицетворявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олицетворявал е производна форма на олицетворявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. олицетворявал — мин. деят. св. прич. м. р.

олицетворявал е производна форма на олицетворявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. олицетворявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

олицетворявал е производна форма на олицетворявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).