олицетвори

Речник на българския език

1. олицетвори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

олицетвори е производна форма на олицетворя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. олицетвори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

олицетвори е производна форма на олицетворя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. олицетвори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

олицетвори е производна форма на олицетворя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. олицетвори — повелително наклонение, ед. ч.

олицетвори е производна форма на олицетворя (повелително наклонение, ед. ч.).