олицетворения

Речник на българския език

1. олицетворения — мн. ч.

олицетворения е производна форма на олицетворение (мн. ч.).

2. олицетворения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

олицетворения е производна форма на олицетворя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).