олигавяло

Речник на българския език

1. олигавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олигавяло е производна форма на олигавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. олигавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

олигавяло е производна форма на олигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. олигавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

олигавяло е производна форма на олигавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. олигавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

олигавяло е производна форма на олигавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).