олигавяла

Речник на българския език

1. олигавяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олигавяла е производна форма на олигавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олигавяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олигавяла е производна форма на олигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. олигавяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

олигавяла е производна форма на олигавям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. олигавяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олигавяла е производна форма на олигавям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).