олигавял

Речник на българския език

1. олигавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олигавял е производна форма на олигавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олигавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олигавял е производна форма на олигавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. олигавял — мин. деят. св. прич. м. р.

олигавял е производна форма на олигавям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. олигавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

олигавял е производна форма на олигавям (мин. деят. несв. прич. м. р.).