олигавила

Речник на българския език

1. олигавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олигавила е производна форма на олигавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олигавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

олигавила е производна форма на олигавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).