олигавели

Речник на българския език

1. олигавели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

олигавели е производна форма на олигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. олигавели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

олигавели е производна форма на олигавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).