олигавела

Речник на българския език

1. олигавела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

олигавела е производна форма на олигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. олигавела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

олигавела е производна форма на олигавя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).